Решил лъвът,че гората е станала много мръсна, затова направил Ленински съботник и задължил всички животни в гората да чистят в събота. Дошъл уреченият ден, всички животни се появили, само Заекът го нямало. Лъвът се ядосал, викнал Ежко Бежко и му казал:
-Върви да ми довлечеш Заека!
Отишъл Ежко, но след малко се връща без Зайо.
-Къде е Заекът бе, Ежко? - казал лъвът.
-Ми, на вратата на хралупата му има табелка "Ебем".
-Айде, от мен да мине, на Зайо му се е отворил парашута веднъж, нека се радва!
На следващата събота пак животните се събрали, но Зайо пак го нямало. Лъвът пак се ядосал, викнал Кума Лиса и й казал да му доведе Заека. След малко Лиса се върнала, но Заекът не бил с нея.
-Що не ми водиш Заека бе, Лисо?
-Ми, на вратата му има табелка "Ебем" и се притесних...
-Добре де, айде, втори път му се е отворил парашута, от мен да мине, но следващия път...
И така дошла и трета събота, но Заекът пак го нямало. Лъвът този път много се ядосал, и решил сам да провери защо го няма. Отишъл той при хралупата на Зайо, а на вратата пак същата табелка "Ебем". Без да се замисля почукал на вратата. След малко тя се отворила, а отвътре седял Зайо, все още сънен.
-Кво ебеш бе, Зайо? - попитал лъвът.
-Ебал съм ви и Ленинският съботник! - казал Зайо и треснал вратата.