Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!

- Защо се разведохте с мъжа ти?
- Той се отнасяше със мен като с куче.
- В какъв смисъл?
- Искаше да съм му вярна!

Най-ужасната съдба за едно куче е да охранява границата между Северна и Южна Корея. Както се казва-една крачка наляво или надясно и ...

Говорят си двама психиатри:
- Днес имах ужасен пациент! Мислеше ме за уличен стълб!
- Че какво ми е ужасното?
- Какво ли? Той си мисли, че е куче.

Баща забелязал четиригодишната си дъщеричка в задния двор да мие зъбите на семейното куче. - Какво правиш? – попитал той. - Мия зъбите на Цезар! – отвърнало детето. – Но не се тревожи, ще върна че...

Ако на корейска консерва има нарисувано куче, трудно ще разбереш - това храна за кучета ли е, или за хора.