Проверка в поделение.
Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка.
Генералът е възхитен от чистотата.
- Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца?
- Сержант Петров.
- Браво!
Продължават огледа. В столовата също блести.
- Кой отговаря за чистотата в столовата?
- Сержант Петров.
- Юнак!
Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров.
Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант.
- Браво сержант. Обявавам ти благодарност!
- Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате.
- Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!?
Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала:
- Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти...

Връща се Иванчо от училище и пита баща си:
- Татко, ти бил ли си войник?
- Да.
- И войниците от нищо не се страхуват, нали?
- Да.
- В такъв случай можеш да погледнеш бележника ми.

Старшината в армията: - Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички...

Новабранец се жалва на началството: - Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали - панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо...

Разговарят двама пенсионери. Единият пита:
- Помниш ли наборе, как в казармата ни слагаха бром в чая?
- Да, защо?
- На мен взе да ми действа.

Къде се срещат времето и пространството?
- В казармата, когат старшината каже 'Сега ще копате от тая ограда до обед!'