- Уважават ли те децата? - Като Бог! - Да,бе... - Вярно е. Почти не ме чуват, молбите ми не изпълняват. Дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват да се молят...

Мигът на раздялата. Поглед за сбогом. Това е краят. Той я оставя. Тя тръгва, душата и ридае, сърцето й кърви… - Мария, почакай! - Да!? - Дай ми номера на Таня с големите цици!?

Хванал вълка заека: - Направи ми минет. - Не мога. - Колкото можеш. - Хруп-хруп-хруп.

- Скъпа, сега ще те накажа. - О, да! Накажи ме, лошо момиче съм! - Добре. Ти ще изхвърляш боклука тази седмица.

Двама си говорят за семейния живот. - Вече 15 години сме женени. В началото така я прегръщах и целувах, че ме беше страх да не, я задуша. - А, сега? - Сега, натам отиват нещата!