Нямам нищо против ходенето на работа, но тези цели осем часа чакане да си ходя са пълен абсурд.

Живее ми се, като всички, но съвестта не ми дава.

Никога не мрънкай пред хората за проблемите си. 80% не ги интересува, 20% се радват, че ги имаш.

В главата му е каша, но поне има храна за ума.

Денят си личи по заранта. Личи си друг път! Айде, довери се на синоптиците по телевизията и ела пак да си говорим после!