Той: - Какво, чакаш принца с белия Лексус? Тя: - Не... Важното е, човекът да е добър... и не е важно с какъв Лексус...

- Тате, аз принцеса ли съм? - Сине, ти си дебил!

- Девойко, вие ли чакате принца на бял кон да дойде? - Аха. - Е, ето ме, дойдох! - А мега яко! А принца къде е?

- Не съм принцеса - нямам корона... Не съм ангел - без крила съм... Не съм и борче - умен съм! - Петров, къде се отряза така снощи? - Точно така! Аз съм Петров!

И точно в полунощ, принцесата се превърна в тиква. Но принцът така се беше разгорещил, че въобще не му пукаше...