- Къде ми е пуловера?
- Там.
- Къде там?
- В стаята.
- В коя стая? Спалнята или в дневната?
- В спалнята.
Отивам в спалнята и отварям гардероба. Няма го. Казвам - няма го!
- Там е.
- Къде там?
- В гардероба.
- В него гледам. Няма го.
- Виж в него, ама си отвори очите!
Вече съм изнервен.
- Отворил съм го, няма го!
Чувам стъпките на съпругата си - звукът на неизбежността. Влиза в стаята, приближава се към гардероба и БЕЗ ДА ГЛЕДА протяга ръка вътре... Изважда я с моя пуловер. Следва мълчалив поглед, който говори много. Излиза. Оставам с гардероба в самота. Как те мразя гардероб!