Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!

Тъст се разминава със зетя си по стълбите на блока и го пита: - Змията горе ли е? - И двете са вкъщи.

Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?

Тъща уговаря зет си: - Зетко! Като умра, изгорете ме, и праха ми разнесете тук, по двора... - Да бе да! Като излезе вятър, пак да се намърдаш вкъщи...

Попитали радио Ереван: - Може ли заврян зет да стане 100 кг? - Може, ако е бил 150.