Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъжд, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
- Вземи ме със себе си, добри човече!
Оглежда се. - жаба. Направо чудо!
- Ти ли ми говориш?!
- Аз - казала жабата.
- Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е. - занареждала жабата.
"Е, какво пък толкоз, ще я взема" - помислил си човекът и я сложил в джоба си. Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
- Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна. - проплакала отново жабата.
- Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
- Вземи ме при себе си в леглото! Студено ми е, спи ми се!...
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си. Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
- Аз бях омагьосана и превърната в жаба. - заразказвала тя.
- Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е, жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
- Дай ми обяснение! Какво е това в леглото ти!
- Ами-и-и... Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш...