На сутринта Генко казва на жена си: - Скъпа, имах чудесен сън, бях още ерген и ти исках ръката... - И какво му е било чудесното на съня? - Това, че ти ми отказа...

- Генко, защо така широко крачиш? - Пестя обувките.

Генко: - Докторе, мисля, че си губя зрението, не мога да виждам надалеч. Докторът дърпа пердето в кабинета си и пита: - Виждате ли слънцето? - Да. - Е, то е на 150 милиона километра... колко...

Питат Генко: - Защо си толкова мокър? - Плаках. - Защо плака? - Защото паднах в езерото.

Когато Генко се убеди, че няма жена, а съкровище, той реши да я даде на държавата.