- Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?

- Какво става, Иванчо, защо плачеш? - Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. - Е, и? - Ами аз се засмях...

Когато погледите им се срещнаха за първи път, Ванчо се обърка. Или от това, че се влюби, или от това, че в този момент сереше зад гаража...

- Иванчо, какво се получава от овцата? - Вълна, естествено. - А какво правим от вълната? - Не знам, госпожо. - Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото? - От палтото на тат...

- Иванчо, кога най-накрая ще си оправиш лошите оценки? - Тате, всеки ден се опитвам, но учителската не оставя дневника без надзор.