Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:

- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.

На един джип, и в Балкана при един овчар:

- Искаш ли да станеш директор на банка?

- Ъ?... Нечем!

- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...

- А-а-а, щем, щем!

Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:

- Искате ли за директор на банка един български овчар?

- ?!?!... Не, естествено.

- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!

- ...

Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:

- Искате ли за зет един български овчар?

- Хе, хе, хе. Не, разбира се.

- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!

- ...

- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:

- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?

- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?

- Искате ли да се омъжите за...

- НЕ ИСКААААААМ!

- Да, но той е български овчар!