Прекрасен юлски ден...

Младото семейство Дечкови, съпруг, съпруга, две деца и куче стягат ладата и потеглят към морето. Всичко е точно, слънцето весело пече, а от транзистора гръмко звучи Наргиз с най-новият си хиторазбивач. До тук добре, само че по-едно време жената обезпокоена до крайност отбелязва:

- Дечо! Забравила съм си банският!

- Нищо, ма! Нов ши купим кат' пристигнем!

- Не, не! Без този бански не мога! Да се върнем!

- Ма ти ф ред ли си, ма!? На половината път да се връщаме, ай сиктир!

- Тогава пращай пумияра си да ми го донесе! И без това за нищо не го бива, същия серсемин като тебе!

След дълги пререкания най-накрая, действително решават да изпратят кучето. За целта му дават да подуши бельото на съпругата. Минава известно време, доста време... и след дълго очакване младото семейство съзира четириногият си другар в особено деликатна ситуация. Малкият син Димячи е изумен:

- Скивайте, скивайте!!! Шаро мъкне бай Илия, съседа за кура!