Предприсъединителен фолклор

Дядо и внуче



хайдушка балада



Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна, за запея,

че какъвто ни е хала -

живота стана епопея!



Да пея, дядо, и да плача,

за миналото наше, славно,

когато имахме водачи

и живеехме нормално.



След туй, дядо, какво стана?

Сякаш чума ни налегна -

слезнаха ония от балкана,

работата се затегна.



Кешким, да бяха си стояли

по върхове и по чукари

и още мандри те обрали

преди да станеме “другари”.



Мина се какво се мина,

друга напаст ни налегна -

както мислеха мнозина:

демокрация ненагледна!



Свириш, дядо, кавал плаче,

плаче жално и нарежда:

“демократа” имот влачи

и народната надежда.



Де да беше в турско време,

всеки би викнал: “Обира!”

Но сега си кротко дреме,

щото се “приватизира”.



Свири, дядо, да възпеем

и най-новата управа,

че дордето ний немеем,

тя ни дои като крава.



Няма, дядо, харамии,

липсват и воеводи,

всеки в дупката се крие -

дебне за изгоди.

Всенародната дружина

вкупом, дядо, се спомина!