Двaмa дядовци с бaстуни се рaзхождaт и си говорят. - Еееех, помниш ли, когa бяхме нa двaйсе колко силни бяхме, a сегaaa… и собствените ни крaкa ни предaвaт. - Aз пък не съм отслaбнaл от тогaвa....

Жените са като азбуката. Повечето са съгласни.

Двама дядовци си вървели. Видели една пейка: - Айде да седнем да си починем! - предложил единият. Седнали и починали.

- Защо си толкова унил? - Четох една книжка с много тъжен край. - Коя? - Спестовната ми книжка.

Един бунтовник в гащите ми обяви априлско въстание, но... получи кърваво писмо.