Поетите от Омир още

та чак до Вазов в наши дни

възпяваха в безсънни нощи

все добродетелни жени.



Възпяват устните, косата,

гърдите като на коза,

възпяват ханша и бедрата,

ала забравят за гъза.



Жени, без гъз какво сте вие?

Кажете смело, без сръдня!

Не е то нещо да се крие,

ни само орган за пръдня.



Гъзът е нещо естетично

и кой не тръгва след жена,

която с крачки естетични

тъй смело си върти гъза?



Кажете още кой не зяпа,

кога жена се наведе?

Гъзът й, бялнат като ряпа,

с греховна сила го зове.



Не е ли вярно, че в кревата,

преди да почне любовта,

ни съблазнява нас жената,

като я хванем за гъза?



О, женски гъз, бъди прославен!

Надебелявай и цъфти!

Сърцата мъжки покорявай

и към съблазън ги води!!