- Подсъдими, признавате ли, че сте ударили потърпевшия с тиган по главата? - Да, признавам, господин съдия, но краката си му бяха криви и преди това.

Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото. - Добре, добре, вървете - маха с ръка палачът. - Но все пак би било по-добр...

Съдия намества очилата си и поглежда строго: - Подсъдими, с какво замеряхте пострадалия? - С домати. - Тогава защо лицето му е цялото в синини? - Доматите бяха в консерви, г-н съдия!

- Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? - Да, господин съдия, но и той също не умее.

Осъден на смърт седи на електрическия стол. Палачът го пита: - Какво е последното ти желание? - Искам да ми държиш ръката. Така ще бъда по-спокоен.