Осъден на смърт седи на електрическия стол. Палачът го пита: - Какво е последното ти желание? - Искам да ми държиш ръката. Така ще бъда по-спокоен.

- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно! - Искате ли да ви покажа?

- Подсъдими, защо не сте се притекли на помощ на съпругата си, когато тя се е давела? - А аз откъде да знам, че се дави? Викаше по мен, както обикновено.

- Подсъдими, признавате ли, че сте ударили потърпевшия с тиган по главата? - Да, признавам, господин съдия, но краката си му бяха криви и преди това.

Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото. - Добре, добре, вървете - маха с ръка палачът. - Но все пак би било по-добр...