Седи самотен корабокрушенец на необитаем остров. Обръща се към палмата и казва: - Кълна се, Миме, че ако не беше ти отдавна да съм превъртял!

Звъни се в моргата: – Ало, при вас ли е постъпил Иван Петров? – Да. – И как е той?

- По очите ти познавам, че си пил! - По гъза ти познавам, че си яла!

Как тъй лоботомията не помогнала? На мен винаги ми помагаше...

- А обещаваше да се грижиш за мен, да ме обичаш... - мърмореше тя, закопавайки трупа.