Не разбирам хората, които не обичат да си признават грешките. Аз лесно си признавам моите грешки, стига някога въобще да съм правил.

"Дали да не отида на работа?" - помислих си и... не отидох.

- Как се казваш, помниш ли? Можеш ли да станеш? - Остави детето на мира, даже годинка няма още.

Не мога да гледам на ръка, но мога да гледам на крака: ако са дълги и стройни, ви очаква щастлив живот; ако са къси и дебели - не.

Мързелът всъщност е доста гадна работа - не можеш да спреш, за да си починеш...