По повод годишнина решават да вдигнат паметник на съветския войник. Статуята е готова - изобразява гол мъж с граната в ръка. Остава да се направи конкурс за най-подходящ стих, който да бъде гравиран със златни букви на мраморния постамент. Идва известен поет и чете стихчето, което е написал пред комисията:
- Стоит статуя с огромньiм хуем, рука поднята, в руке граната.
Комисията е шокирана:
- Как така "огромньiм х…"? Не може така!
- Добре - казва поета, поправя го и чете:
- Стоит статуя с маленким хуем, рука поднята, в руке граната.
Комисията е в ужас, крещят му:
- Не може така! Да го няма това "ху…" изобщо! Съвсем да го няма! Това ще е златен надпис!
Поетът прави корекции набързо и чете:
- Стоит статуя совсем без х*я. Рука поднята, в руке граната.
Комисията е в истерия. Обясняват на поета бавно и отчетливо:
- Това е надпис на паметник, не може да има тази дума "ху…", да я няма изобщо, да липсва тук, бе, малоумник!
Поетът невъзмутимо драска и поправя, след което уверено чете:
- Стоит статуя, рука поднята, а вместо х*я висит граната!