По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

Като отворят пак казармите, до войнишката лафка ще има войнишко козметично студио... Щото как да идеш на стрелби с тия неоформени вежди...

Френски войник си спомня за войната в Алжир: - Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! - Е, поне вода...

Войникът си мечтае да бъде генерал.
Лейтенантът мечтае да е полковник.
А капитанът мечтае да стане майор.

Връща се дете от училище и пита баща си:
- Татко, ти бил ли си войник?
- Да.
- И войниците от нищо не се страхуват, нали?
- Да.
- В такъв случай можеш да погледнеш бележника ми.

Старшината отива при генерала и му казва: - Гусин генерал, един ебе табуретката! - После ще се оправя с него. След две минути старшината пак отива при генерала. - Генерале, половината...