Той беше толкова богат, че си купуваш от пазара чушки и домати и правеше лютеница.

Не мога да гледам на ръка, но мога да гледам на крака: ако са дълги и стройни, ви очаква щастлив живот; ако са къси и дебели - не.

Спрях да пия и да пуша! И започнах да лъжа.

Купувач към продавач: -Тия домати що миришат на ракия? …продавачът отстъпва 3 крачки назад. - Сега как е?

Понякога се чувствам безполезен, но след това се замислям, че дишам, като по този начин образувам въглероден диоксид за растенията.