Вуте и Пена били на гости при приятели в съседното село. Много добре си изкарали, но на връщане по пътя ги срещнали бандити. Вуте го пребили а Пена я изнасилили. На следващата година пак ги поканили...

Их бин българче унд крефте мутер мен ме е родила, с готини блага гешефте мойта хаймат ми е мила. Их бин българче унд либе мойте долари зелени, и на Вуте да го тресна първа фройд...

Върви си Пена по улицата. Среща я Вуте: - Здрасти, Пено! - Какъв такъв човек си, бре Вуте, две думи каза и ме нави?

Пена се качила на едно дърво да бере череши, а Вуте одил за хлеб и го носи. Поглежда нагоре, вижда Пена и се провиква: - Пеноооо, Пено ма... как ти е зинала, шъ ми изеде лебо... - Ааа, не бой се Вут...

- Вуте, спомняш ли си венчавката? Попо като ни венчаваше, пееше: "Чашата на търпението приемете…" - Е, и какво стана после? - Я веднага приех чашата, а жената оти не прие търпението?