Петка и Чапай седят на едно кресло в старчески дом.
Чапай казва:
- Петка, какви славни години преживяхме, а сега виж как ми треперят краката.
- Еех, ти поне имаш кракааа.
- Ама, то и ръцете ми треперят.
- Еех, ти поне имаш ръце.
- Че и главата ме боли.
- Еех, ти поне имаш главаааа - отвърнал призрака на Петка.

Петка тича запъхтян при Чапаев:
- Василий Иванич, Анка настъпи мина!
- Знам - спокойно казва Чапаев.
- Ама откъде знаеш?
- Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Белите обградили селото и Петка се скрил в сеното, а Чапаев - в бъчвата. По едно време обаче белогвардейците идват да търсят сено за конете си и откриват Петка в сеновала. Извличат го навън и крещя...

Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял: - Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чора...

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. - А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?!...

Чапаев и Ана Картечарката си говорят:
- Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата?
- Защото всяка вечер си втрива в нея яйца!
- Брей, голям гимнастик бил той...