- Седя си вчера, значи вкъщи и посред сериала „Малката булка” - се звъни. Отварям, гледам - един младеж! Ама хубавичък, ама един едричък..
Пита:
- Кире дом ли си е?
Аз отговарям, че го нема. И он тогава ме фрърли на леглото и ме и пак... и пак..., После си замина. Седим си я и си мислим – защо му требеше на тоя убавец Кире? После си думам – убаво, че го немаше, че он щеше да го отнесе!