Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
- Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая путкарлък изпонаебах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
- Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...

Учителката пита Иванчо:
- Иванчо, можеш ли да кажеш някой нос на Черно море.
- Еми не.
- Браво, Иванчо! Шестица!

Говори Радио Ереван: - И такааа, приключи нашия конкурс. Въпросът беше "Къде е кацнала муха, която е влетяла под полата на леля Мара???" Получихме страшно много отговори - всичките порядъчно ориги...

Учителката пита Иванчо: - Иванчо, колко прави едно по едно? - Шейсет и четири! - Грешка! Марийке, колко е едно по едно? - Четвъртък! - Пешо бе, колко е едно по едно? - Едно! -...

Иванчо решил да се учи от братовчед му как се свалят мацки. Качили се в колата и отишли на площада на селото,където се събирали най-яките мадами. - Слушай внимателно, че няма да повтарям - казал б...

Учителката пита Иванчо:
- Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука?
- Ами… защото очите са по-напред от ушите!