Отива Иванчо на училище с подуто и насинено лице. Учителката загрижена го пита:
- Иванчо, какво се е случило с теб?
- Нищо, кацна ми една оса на бузата...
- И те ужили?
- Не можа! Татко я уби с лопатата.

Марийка ще прави поредния ми*ет на Иванчо:
- Иванчо, ху*т ти е като цветето пухче!
- Толкова красиво ли ма?
- Не е точно това! Като го хвана и го поднеса към устата, семената веднага се разлетяват!

- Какво става, Иванчо, защо плачеш?
- Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста.
- Е, и?
- Ами аз се засмях…

Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота...

- Тази година целия седми клас премина в осми и само вашия Иванчо премина в шести, защо?
- Мацката му е там.

- Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин?
- Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.