- Ще ви помоля за един много хубав букет за жена ми. Максимално хубав, ще платя каквото трябва.
Цветарката:
- Вероятно имате годишнина с жената?
- Не, седмица.
- Иха! И правите такъв подарък!
- Да, седмица...откак не съм се вясвал вкъщи.
- Генко, дадох новите ти дънки на съседа. - И по какъв повод? - Нали не ти харесват? - Ами тогава да дадем и майка ти на съседите...
Първи януари, вечерта: - Генко, абе какво става с теб? - Защо? - Звъня ти първия път, някаква жена ми обяснява за мъглата. Звъня втори път - некъв полицай обяснява, че си арестуван. Звъня трети...
Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си: - Сипи ми, мамо, една малка ракия. - Ти в ред ли си? - Ще ти дам пет лева! Тъщата се навила и сипала ракия. - Мамо, я ми сипи още една ракийка...
- Генко! Обичаш ли ме? - Ванка! Защо да те обичам....Ние да не сме обратни? - Имам още половинка ракия. - Е, тогава те обичам...
- Генко, кажи ми честно, какво изпитваш към мен? - Търпение, Искре...Огромно търпение...