Буди се сутринта Генко, а жена му го гушка нежно, целува го, той не може да разбере: - Скъпа, какво ти е? - Тази нощ насън се въртя и викаше "Не, Мерилин!" - А, беше ми се присънил Мерилин Менсъ...

- Ало...Да..Ами...Добре, ще помисля... - Кой ти се обади, скъпи? - Генко. Кани ни на гости, празнува нещо... - Наистина? Хм..И какво каза той? - Той каза, цитирам:"Аеве, тукъъ, ъъъ, иеме..."

- Здравей, Генко, как е? Защо си такъв мрачен? - Бях на доктор и сега съм пред дилема. - Каква е дилемата? - Ако не се лекувам - ще умра от болест. Ако се лекувам - ще умра от глад.

Един разказва на приятел: - Връщам се вчера от командировка, а жената със съседа. И двамата едни такива румени, очите им шарят. "Не, - мисля си аз, - тук нещо не е наред!". Тичам в кухнята и наистин...

- Кажи, Генко, кога ти е следобедната почивка? - Тя спи от един до три. - Коя тя? - Жената. - Аз не питам за жена ти? - Не, но когато тя спи, аз си почивам!