Офисни поверия и суеверия:
Да получиш от началника SMS с текст "Zacharche, beshe mi mnogo hubavo snoshti". — е на повишение.

На корпоративна вечеря да държиш главната счетоводителка в скута си, да се търкаш в огромния и бюст и да виеш: «Червено вино, снощи пих...» — е на срам.

Да видиш в огледалото собствената си сънена физиономия с отпечатък от клавиатурата - е на предаване на тримесечния отчет.

Да плачеш под звуците на химна на компанията - е на нервен срив.

Да се смееш под звуците на химна на компанията - е на уволнение.

Да се скараш със системния администратор - е на информационен глад и загуба на контактите с бившите съученици.

Да се замислиш за преживяното, изведнъж да си спомниш всичко хубаво за себе си, както и да проверяваш правописа на думата «комуникативен» — е на писане на резюме.

Да крещиш «Свободна каса!» — е на стремителна кариера в млад динамичен колектив.

Да помагаш на портиера с кръстословицата - е на нищо.

Да видиш в кабинета на финансовия директор хора с маски - е на непланирана отпуска.

Да седиш на стола и да си вдигаш краката - е на чистота.

Да пишеш в ICQ-то с главни букви, както и да паркираш перпендикулярно на останалите коли - е на внезапно побеляване на косите.

Да получаваш от всички колеги приветствия и радостни усмивки - е на излизане в пенсия или панталоните са ти разкопчани.

Да четеш Вазов, Яворов, Дебелянов — е на духовен растеж.

Да отървеш офиса от пожарникари, ХЕИ и други зли духове може да помогнат няколко осветени 100 левови банкноти.

Ако сте се загубили в дебрите на гласовото меню на офисния телефонен секретар, помолете се на Свети Георги, покровител на всички заблудени пътници. Или натиснете 0.