О, Тулуза!
Три дена чорбарский дефанс
как вратата си брани. Група роми
трепетно повтаря на Удоджи ревът.
Пристъпи ужасни. Дванайсетий път
гъсти френски орди лазят по мръсната нива -
на Чорбата терена. Рояк след рояк!
Ели Боп сочи вратата пак
и вика:"Търчете! Тамо са ромите!"
И франсетата тргъгват с викове сърдити
и "Аллах" гръмовно въздуха разпра,
изкряскан от Велизаровите уста.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като овци, бягат като овци
и пак се завръщат; маймуни армейски!
Нищо. Те ще паднат, нечестно, със страх -
но толкоз си могат, да им се сърдим е крах!
Последният напън вече е настал,
Иво Петров, даже гащите е изцапал.
Тогава Младенов, наший генерал,
ревна гороломно: "Жалки опълченци,
венчайте Панчерево с лаврови венци!
на вашата сила Балев повери
партията, режима и себе дори!"
При тез думи силни чорбарите жалки
напълниха своите гащички малки.
Данчо Пумлата във унес понесен
изрита топката с удара си бесен.
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Жиняка пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
"Грабвайте трионите!" - някой си изкряска
и дереци метални фръкнаха завчаска
кат демони черни над свински рояк,
катурят, струпалят - вратие изчезнаха пак!
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
фразата "Урви сте!", която тогава отекна
и на всички левскари, на които олекна,
че няма веч чорбарския зор да се гледа!