О, книжка!



Три деня млади студенти

как учебник ги брани. Изтерзани уста

трепетно повтарят дефиниции с рев.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

формули лазят към ум замъглен

и с цифри обстрелват студента смутен.

Тема след тема! Въпрос след въпрос!

Зубрач безумний сочи конспекта пак

и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"

Колеги го погват с викове сърдити,

но той им отвръща с друг вик: "ура!"

...



Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види...

Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -

кат тайни агенти притихнали в мрак.

Изпитът иде: всички нащрек са!

Последният напън веч е настал.

Тогава Кълвачев, наший зубрач

ревна гороломно: "Млади студенти,

венчайте Алма Матер с лаврови венци!

На ваший ум доцент повери

лекции, конспекти, себе си дори!"

При тез думи силни студентите горди

очакват геройски заветния час!

Пищови дописват, листи разлистват,

сърце разтуптяно в гърдите беснее

и сладка радост - докрай да препишат

пред комисия строга на тоз славен чин,

с една ръка ловка - славна десница!

"Ректорат цял сега нази гледа,

тоя риск голям е, но куражът не мре -

ни доцент, ни декан може да ни спре!"

"Грабвайте пищова!" - някой си прошепна

и букви и цифри плъзнаха завчаска

кат демони черни над белий чаршаф,

и бягат, редят се, като жив рояк!

И професори тръпнат, друг път не видели

ведно да пишат зубрач и кръшкач

и въздуха стрелят с поглед корав!

Изпит се обръща на борба в своя пик,

студенти безстрашни като скали твърди

погледи остри срещат с железни гърди

и се фърлят с песни над поредния лист

като виждат харно, че преписаха веч...

Йоще миг - ще дойде заветния час.

Изведнъж професор обявява изпитний край

с гръмотевичен глас!

...



И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,

спомня тоз ден бурен, мълви и препраща

славата му вечна като някой ек

от студент на студент,

век подир век!