Поетите пишат с единствената надежда, че писанията им очертават някой друг живот, но не и техния.

Разбрах, че моето финансово положени има само един плюс: като си хвърлям панталоните в пералнята, абсолютно няма за какво да се притеснявам, че в джобовете са останали някакви банкноти.

Аз бях само на 16, а той на 29. Казах му, че ме е страх, но той ми каза да се успокоя. Бяхме само двамата. Започна се. Имаше много кръв. За първи път ми извадиха зъб.

Борбата с организираната престъпност напредна... до пиенето на една студена вода заедно...

Шопски размисли: Като ми се доработи, седам и чекам да ми мине.