Няколко дни след сватбата булката се обажда на майка си:
- Никога повече няма да се омъжа за журналист!
- Какво е станало, дъще? Все пак той е хубав съпруг.
- Какво е станало ли?! Публикувал е във вестника любовните писма, които съм му писала преди сватбата.
- Не се ядосвай, това трябва да те ласкае.
- Но, мамо, той ги е публикувал на страницата с хумора!

Звъни се в 3 през нощта. Телефонът вдига бащата на три дъщери и преди да е успял да каже каквото да е и било чува отсреща:
- Жабче миличко, как си?
- Не е жабчето, шефът на гьола е!

- Дъще, този младеж е сирак и е инвалид. Не се омъжвай за него.
- На мен не ми трябва красавец.
- Не за това. Съжали го, и без това животът достатъчно го е наказал.

Празнуваме Нова година. Отваряме шампанското. Сипваме и 20 грама дъщерята (на 10 години е). Вдигаме тост, пием. Дъщерята: - Ау, колко е вкусничко! Сипете ми още мъничко. Жената: - Дъще, повеч...

- Гад такава! Целият живот ми съсипа! Цялата си младост на теб отдадох! - чуват се риданията на дъщерята от стаята.
Глас от кухнята:
- Дъще, стига си говорила на дипломата си!

Иван отива при майката на своята приятелка: - Лельо Пепа, аз... такова... твойта дъщеря... Майката отговаря: - Да сте мислили, когато е трябвало. Сега щеш, не щеш, ще се ожениш за нея. - А...