Да се караш с началника си е все едно да се бориш в прасе в кочина: понякоя време забелязваш, че целия си в кал, докато прасето си прави кефа.

- Чу ли, че на Иван му се е родил син? - Не. Даже не знаех, че е бременен…

В пернишко заведение: - Как ще платите? - В бой. - А фрактура ще желаете ли?

Поетът мисли в образи: той не доказва истината, а я показва.

В час: - Господине, нямам химикалка. - Ами, тогава пиши на лист!