Някога... по комунистическо, на Съветско-Китайската граница, намерили гранични войски зорко бдейки - голямо г*вно.

Информирали надлежно... Отпочнал спор голям.

Чие е л*йното.

- А то, току в средата на браздата. Ни на сантим у лево или десно.

Работата загрубяла. Спорът от междудържавен, заплашвал да прерастне в световно - международен. "Замирисало" на война. Всички политици се видяли в чудо.

Чули учените за спора, изучили обстоятелствата обстойно и изрекли:

- Този спор може да бъде разрешен! Успокойте Международната

общественост. Война няма да има! Условието е, да се покани Първият Държавен Ръководител на НР България, г-н Т. Живков.

Друго разрешение няма...

Поканили г-н Живков да разреже възела на спора международен.

/некой, ако не знае, г-н Живков е бил голям приятел на СССР, но и

много честен и почтен човек, уважаван и от Китай/...

Пристигнал Живков.

Присегнал с пръст, досущ учен - лаборант средновековен, потопил го в г*вното, помирисал, изследвал консистенцията с палец - показалец - среден, поднесъл към устата - опитал и вкуса...

Мислил 3 секунди... И отсякъл следното:

- Това г*вно е на Съветският съюз...

Поразени, но покорени от жертвоготовността му и ентусиазма, китайците попитали:

- Но как позна?

- Е, аз 30 години ям съветски г*вна. Та вкусът им ми е познат.

Китайският посланик кимнал разбиращо.