Незнам как да направя първата стъпка. Винаги съм чакал тя да я направи. И ето че една вечер вдна хубава мацка ме покани на питие в един бар, а после ме покани у тях. Там ми каза:
- Извини ме за минутка.
И излезе от стаята. После се върна чисто гола, седна до мен и започна да ме целува навсякъде. И тогава си казах:
"Не трябва да се изпуска такава възможност!"
Набрах смелост и я помолих да ми даде телефонния си номер.

- Добре ли кълве на този язовир?
- Дали добре кълве? Аз трябваше да се крия зад едно дърво, за да не ме нахапят рибите, докато слагам червея на кукичката!

В живота можеш да вярваш само на себе си и то не винаги.

Мъничко, зеленичко, подскача от клон на клон. Що е то?
Отговор: Зелена дъвка в джоба на Тарзан.

Син на генерал играе вкъщи на войници:
- Тате, виж, тук съм строил десния фланг, а тук левия...
- Правилно, сине! А тук сигурно се крие тила?
- Не, тези войници ми строят вила.

На война.
- И запомнете:
Една бяла ракета - ние настъпваме.
Две бели ракети - отстъпваме.
Сто и педесет бели ракети - взривен е склада за бели ракети!