НЕПОЗНАТ НОМЕР

- Алоо…

- Кажете, моля.

- Какво да ти кажа бе!? Ти си ме дирил.

- Кой ви е търсил, господине?

- Е как кой!? Ти!

- Така и с какво да ви услужа?

- Ич таман недей да ми услугваш, всичко си имам.

- Тогава защо звъните?

- Ама, нали си ме дирил, затова ти връщам обаждането.

- Кой ви е търсил? Ние тук водим много телефонни разговори.

- Абе що ме ядосваш!? Ти си ме дирил, не си ли?

- Възможно е. А вие кой сте?

- Е как така ще звъниш на некой без да знаеш кой е? Що ме питаш?

- Защото е възможно да сте някой друг.

- Кой друг бе! Язе съм си язе от край време.

- И какво искате … Язе?

- Абе, я ми кàжи ти що звъниш на непознати, а? Това да не е телефонен тероризъм, а?

- Но моля ви господине…

- Какво си ме замолил бе! Я си кажи името ти!

- Аз съм представител на организация …

- А такаа … организирана престъпност значи!

- Не съм казал „организирана престъпност“, а организация …

- Ти мен ли ще баламосваш, бе? Ти знаеш ли с кой си имаш работа!?

- Нямам честта да ви познавам! Та вие дори не се представихте.

- Ти още малко и егенето ще ми поискаш. А случайно да ти трябва номера на банковата ми сметка, или цвета на прашките на гаджето ми? Трябват ли ти?

- Нямам интерес към тия подробности.

- Е, тогава що ми звъниш?

- Но вие ми се обаждате, господине…

- Как ще ти се обаждам, като ти ми звъниш. Ето, на телефона ми пише, че непознат номер ме е търсил в шестнадесет часа и тридесет и осем минути, а аз тогава съм замятал въдиците в язовир „Еленица“ и не съм могъл да отговоря, бе!

- Абе Пешо! Ти ли си бе!?

- Абе Иване, педерас такъв! Що не ми казваш, че си ти бе!?

- Махни! Звънях ти да те питам у вас ли ще пържим рибата довечера, или у нас.