Това е много странно чувство, когато не ти достига общуване, но в същото време разбираш, че не искаш да общуваш с никого.

Живей, защото друга възможност да страдаш няма да имаш.

- Ой, а вие кой сте? - Аз съм мозъкът ти. Разбрах, че си се влюбила, и дойдох да се сбогуваме…

- Вчера си купих от вашия магазин един стол и днес столът се счупи! - А вие какво сте правили с него? Да не сте му сядали отгоре?

Връх на вежливостта: - Ало, телефонния секретар ли е? Бихте ли записали съобщение, моля.