Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде...

Някакво 80-килогорамово лапе ми смазва топките. Скача в скута ми и започва да нарежда – искам лаптоп, смартфон и плазма. За теб, моето момче, един хубав електронен кантар, че тежиш колкото Ути Бъчваро...

Често играеше шах със себе си, но повечето пъти губеше.

От всичките ти льжи - "обичам те" ми беше любимата!!!

Ако прекалено често повтаряте, че не сте идиот, значи не сте съвсем сигурен, че това не е така.