Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори....

Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове.

- В този замък има ли призраци? - Всички така говорят! Мен ако питате, това са само слухове - аз и до ден днешен не съм видял нито един призрак! А живея тук от вече осемстотин години!

Чакам те, а ти все не идваш! Чакам те - така ме подлудяваш! Изнемогвам... ръцете, нозете, тялото ми измъчваш! Толкова исках да съм в теб! Но пред мен е само вратата на мечтанието... Кога ще дойдеш...

- Скъпа, вече ще живеем в скъп партамент, както ти искаше! - Ооо, скъпи, как се радвам! Купуваме си апартамент ли? - Не, качиха ни наема...