Седят си Исак и Моше и обсъждат филма "Титаник". - И колко пъти го гледах, толкова пъти се просълзявах... - реди Исак. - И аз! Много жалко за брилянтите, наистина!!!

- Интересно. Аз те поканих да изпием по едно за мое здраве, а ти смучеш вече трета бутилка. - Извини ме обаче ти така ужасно изглеждаш.

- Славчо, защо като се напиеш и не спираш да пиеш? - Ми... Щото като се напия и ставам друг човек - той също иска да се напие...

- Здравей! Знаеш ли, след снощи не мога да те забравя. - А аз да си те спомня.

Искам да разкажа за най-трудния период в живота си... Не можех да ходя, едва говорех, не разбирах, какво се случва... но после станах на една годинка и се появи надежда.