- Защо си толкова унил? - Четох една книжка с много тъжен край. - Коя? - Спестовната ми книжка.

Срещат те Стиви Уондър и Орхан Мурат и единия казал: - Ехх от кога не сме се виждали.

И старостта си има своите прелести - човек може да си мие зъбите и да пее в същото време.

Ахмед бе забравил, че сменят часа и гръмна още в мазето.

- Дааа. – мърмореше си леля Гичка, докато разглеждаше едни прашки на сергията за бельо и смутено рече: – Вече и да се нас*реш в гащите не можеш…