Млад поет чете новото си стихотворение на приятеля си и му казва: - Ти си първият, на когото го чета! - Лъжеш! Тогава откъде ти е тая синина под окото?

Не трябва да се съди за хората по приятелите им. Иначе идеалът за човек щеше да е Юда Искариотски.

На спирката. Той: - Извинявай, в колко пристига автобуса? Тя: - Имам си приятел.

Между приятелки: - Забелязвам, че съпругът ти в последно време е станал весел, бодър, подвижен... Косата му блести и сякаш се е сгъстила!? - Да! Кучето умря... И остана цял чувал с гранули... Дожаля...

Отначало я гледах с известно недоверие. Но когато тя започна да пие ракия, осъзнах, че трябва да станем приятели.