На Баба Меца и дошъл цикъла. Тръгнала тя из гората да пита животните как да спре тия кървища. Питала тук, питала там, но никой не знаел. Накрая погледнала в облаците с надеждата да й дойде просветлението и съзряла Орльо.
- Орльооооооу помагай, брат! Дойде ми! Изтече ми кръвчицата и ша припадам вече.
Орелът както си летял смръщил вежди, почесал се по канчето без да падне, поогледал се и след като фиксирал минаващия покрай мечката заек, рекъл:
- Глей са Мецо! Зимаш го ония пухкавия дет се шугави около тебе, свиваш го на тампон и си го подпъхваш хубавичко отдолу...
Минало се време. Животните от гората се събрали под голямото дърво да си говорят глупости. Изведнъж от близкия храсталак полетял Зайо и се нацепил в дървото.
- Малиии! Зайо, кажи чесно ква е тая акробатика? - попитала Лисичка.
- Абе мани Лисо. Тичам си аз за здраве и като се спънах в еднин корен глей как се пребих, чак главата си сцепих.
Животните се насъбрали около окървавения и берящ душа заек и започнали да се чудят какво става.
- Каде си бе Тампончо? - попитал го Орльо. - На кой ше ги разправяш тия бе? Тая кръв знаете ли откъде е, а? - обърнал се към животните. - От на Баба ви Меца п****та. Мухахахахахаа.
Орльо така посрамил Зайо, че всички в гората вече му викали Тампончо, даже и майка му.
След месец пак при същото дърво животните си говорели глупости. Нещеш ли от близкия храсталак нещо профучало над главите им и се нацепило в дървото със страшна сила. От удара се вдигнал толкова голям облак от перушина че всички си помислили, че някой ги обстрелва с експлодиращи възглавници. Като се поразнесла перушината животните се втренчили в дървото и не могли да повярват на очите си.
- Какъв е тоз мисир бе? Баааах. - измърморила костенурката.
- Малеее Орльо, ама ти се забиваш по-добре от на Робин Хууд стрелите бе. - пошегувал се бобъра.
Орелът се подпрял с крака, напънал се, и след като се изтръгнал от дървото рекъл.
- Абе мани както си летим за здраве се разсеях нещо и не видех дървото. Даже съм си сцепил канчето и съм целия в кръв.
- Хехе, да не би всички да ти приличаме на боядисани врапчета а? - попитал Заьо. - Добре, че съм аз светна Мецана, че тия с крилца са по-добри.