Диригентът пита замислено виолончелиста: - От колко време свирите? - От петгодишен. - Вече е крайно време да спрете.

Той не можеше да откъсне поглед от нощното шкафче, на което лежаха: нокти, мигли, перука, чене. Плачеше и се молеше: - Господи, спаси ме от това, което сега ще излезе от банята!

- Полет 1234 вика кулата. ПОЛЕТ 1234 ВИКА КУЛАТА!!! НЯМАМЕ ГОРИВО! ВСИЧКИ УРЕДИ ОТКАЗАХА! ПАДАМЕ! - Какво си се развикал?!?! Разбрах! Зачерквам ви.

- Ало, пътна помощ ли е? - Да, кажете. - Стана една катастрофа... Да дойдете да прибирете колата. - На кой адрес? - На "Евлоги Георгиев" № 42, 44 и малко на 45.

Две керемиди, падайки от покрива: - Ама, че на лошо време случихме. - Нищо, важното е хубав човек да улучим.