Моите приятели всичките са някакви- никакви такива жмундляци. Никаква съпричастност, към чуждите нужди немат. Оня месец, кат се напиха, кат трета смяна железничари до пълна безпомощност, аз така съвсем приятелски и неангажиращо се възползвах от тях сексуално. Един вид ги изплющях, кат немско торпедо английски параход ги изшляках. И после кво? Да вземат да не ми говорят три седмици след това. Чувствителни го раздават един вид, обидчиви. Хубу, викам аз, няма да се изпокараме за глупости сега, земАх си бележка. Викам си ще пренасоча нагона и почнАх да им плюща приятелките. Аз доволен, приятелките им доволни, ония пак пищят. Как да си приятел с такива хора баси! Амчи те ме натоварват по тоя начин. Па не ми говориха три седмици, па се вкараха у некви сапунки. Да ги еба в жмудляците/пак/, кат ми пуснат филма "Непростимо" и по три седмици ми го прожектират. Пишман станах! Викам си убаво тогава, сапикясвам се оттука на сетне, няма да еба демек, сиреч минавам на чикии. Кви са тия приятели до тука да те докарат, аз не ги разбирам тия работи, ама супер мноо се дразня вече. Е хуу минах на мастрибучки, ония па недоволни. Единия ми смърди нещо, па тръгнал да се сърди. Нямал нищо против да си бия чикии, ама що трябвало да бъде в техния хол и що точно пред майка му. Е сега па що та що. Щото там ме е настигнала нуждата ебаси!

Ще ме загубят тия като приятел, ама ще видиме накъде ще се търкулне мечката...