През ноември, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша: - Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено. - Мери, не си права....

- Хайде-хайде! В следващия живот ще си отспиш. - Ъхъ. В предишния същото ми обещаваха.

- Действаш ми като слънцето. - К'во сакаш да кажеш? - Ми не моа та гледам ма!

На Катето и харесваха брутална четина, мирис на тютюн и груби ръце, но мъжът и упорито я караше да се поддържа.

- Зарязала те е, намерила си е друг! Голяма работа! Забрави я! Гарантирам ти, че само след няколко седмици няма да се сещаш за нея! - Невъзможно! - Толкова ли я обичаш? - Не, купих й силиконови...