Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:

- Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?

- Такъв съм роден. Дефектен съм. - отвърнал папагала.

- Невероятно - отговорил младежа.- Ти всъщност ме разбра и ми отговори!

- Разбрах всяка думичка - казал папагалът. - Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.

- Хайде бе… - казал младежът - Тогава ми отговори на това:

- Как се държиш на клонката, като нямаш крака?

- Виж сега - почнал папагалът - това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.

- Ииии! - въодушевил се младежът - Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?

- Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.

Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:

- Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.

- Пссссст! - казал папагалът. - Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!

Младежът предложил стотачка и взел папагала.

Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.

Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:

- Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.

- МОЛЯ? - вбесено извикал младежът. - Какво се случи след това?

- Ами, пощальонът влезе, вдигна й нощницата и започна да я милва по цялото тяло - описал папагалът.

- Ооо, НЕ! И тя му позволи?

- Да. След това той продължи да я съблича, а тя клекна на колене и…

- Ииии?

- Убий ме ако знам! Стана ми и паднах от клона…